Пресса
5:00
2022
2021
2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009
2008
2007
2006
2005
2004
2003
2002
2001
2000
1999
1998
1997
1996
1995
1994
1993
0:00
Игра на живот и смърт по Морфов
Майя Праматарова
ОБАЧЕ ,
07.01.2018
Актьорите са навсякъде: на сцена, авансцена, под сцена, а на финала те политат и към покрива. Тези промени биха били обикновена еквилибристики, ако не е актьорската игра – точна, с тънък усет за парадокс и умение за превключване от тук и сега – там и отвъд.
Представлението работи на принципа на непредвидимостта, като постепенно се сгъстява времето и пътят до трагедията става все по-кратък. Само преди секунда представена жанрова картина: сватба в костюми от времето на Медичите, която се разрушава за миг от агресията на съвременните технологии и, след докосване до мечтата чрез нямото кино, се стига до смъртта. Киното в представлениeто е приравнено към мечтата, любовта и съня, към блаженствата на човека, пък било и пo време на чума.
Премиерата на “Декамерон. Любов по време на чума” предстои и за нея след време ще се говори така, както за други руски представления на Сашо Морфов, които го срещнаха с актьори като Александър Абдулов, Александър Калягин и Александър Баргман, с руската театрална школа, която при всички разлики и разклонения, които има днес е запазила една обща характеристика – репертоарните спектакли живеят дълго. “Бурята” продължава да е в афиша на Театър “Комисаржевска” (играна над 300 пъти), както и “Татко Юбю” на Жари на Театър Et Cetera.
Представлението работи на принципа на непредвидимостта, като постепенно се сгъстява времето и пътят до трагедията става все по-кратък. Само преди секунда представена жанрова картина: сватба в костюми от времето на Медичите, която се разрушава за миг от агресията на съвременните технологии и, след докосване до мечтата чрез нямото кино, се стига до смъртта. Киното в представлениeто е приравнено към мечтата, любовта и съня, към блаженствата на човека, пък било и пo време на чума.
Премиерата на “Декамерон. Любов по време на чума” предстои и за нея след време ще се говори така, както за други руски представления на Сашо Морфов, които го срещнаха с актьори като Александър Абдулов, Александър Калягин и Александър Баргман, с руската театрална школа, която при всички разлики и разклонения, които има днес е запазила една обща характеристика – репертоарните спектакли живеят дълго. “Бурята” продължава да е в афиша на Театър “Комисаржевска” (играна над 300 пъти), както и “Татко Юбю” на Жари на Театър Et Cetera.