Пресса
5:00
2024
2023
2022
2021
2020
2019
2018
2017
2016
2015
2014
2013
2012
2011
2010
2009
2008
2007
2006
2005
2004
2003
2002
2001
2000
1999
1998
1997
1996
1995
1994
1993
0:00
Игра на живот и смърт по Морфов
Майя Праматарова
ОБАЧЕ ,
07.01.2018
Актьорите са навсякъде: на сцена, авансцена, под сцена, а на финала те политат и към покрива. Тези промени биха били обикновена еквилибристики, ако не е актьорската игра – точна, с тънък усет за парадокс и умение за превключване от тук и сега – там и отвъд.
Представлението работи на принципа на непредвидимостта, като постепенно се сгъстява времето и пътят до трагедията става все по-кратък. Само преди секунда представена жанрова картина: сватба в костюми от времето на Медичите, която се разрушава за миг от агресията на съвременните технологии и, след докосване до мечтата чрез нямото кино, се стига до смъртта. Киното в представлениeто е приравнено към мечтата, любовта и съня, към блаженствата на човека, пък било и пo време на чума.
Премиерата на “Декамерон. Любов по време на чума” предстои и за нея след време ще се говори така, както за други руски представления на Сашо Морфов, които го срещнаха с актьори като Александър Абдулов, Александър Калягин и Александър Баргман, с руската театрална школа, която при всички разлики и разклонения, които има днес е запазила една обща характеристика – репертоарните спектакли живеят дълго. “Бурята” продължава да е в афиша на Театър “Комисаржевска” (играна над 300 пъти), както и “Татко Юбю” на Жари на Театър Et Cetera.
Представлението работи на принципа на непредвидимостта, като постепенно се сгъстява времето и пътят до трагедията става все по-кратък. Само преди секунда представена жанрова картина: сватба в костюми от времето на Медичите, която се разрушава за миг от агресията на съвременните технологии и, след докосване до мечтата чрез нямото кино, се стига до смъртта. Киното в представлениeто е приравнено към мечтата, любовта и съня, към блаженствата на човека, пък било и пo време на чума.
Премиерата на “Декамерон. Любов по време на чума” предстои и за нея след време ще се говори така, както за други руски представления на Сашо Морфов, които го срещнаха с актьори като Александър Абдулов, Александър Калягин и Александър Баргман, с руската театрална школа, която при всички разлики и разклонения, които има днес е запазила една обща характеристика – репертоарните спектакли живеят дълго. “Бурята” продължава да е в афиша на Театър “Комисаржевска” (играна над 300 пъти), както и “Татко Юбю” на Жари на Театър Et Cetera.